Адв. Виктор Костов: Левичарството – новата дреха на комунизма

По повод 1 февруари, Деня за почит на жертвите на комунистическия режим, разговаряме с адв. Виктор Костов, автор на сайта и НПО „Свобода за всеки“.

Какво представлява левичарството? Каква е връзката му с комунизма? Управлява ли ни той все още, само че в нови форми? Как да ги разпознаем, жертви ли сме, каква е опасността и как да се спасим?

Ето какво отговори адв. Костов специално за „Новетика“.

Новетика: В какво се състои левичарството днес? Как се различава от комунизма/марксизма?

Адв. Виктор Костов: „Левичарство“ е хубав термин. Той е важен за политическото обозначение на тип политическо и обществено мислене и представи, които са характерни за тези, които са убедени, че имат правото да контролират другите, като себеправедно се вживяват като благородни рицари на „светлото бъдеще“. Левичарите с най-голямо удоволствие ползват политическата и държавна принуда за това. Дори и под най-благовидни предлози и с привидно благородни каузи.

Може би най-съществената разлика между днешния ляв квази-либерал и класическия марксист-комунист е, че днешното ново поколение левичари сякаш идват с по-мек, по-великодушен подход. Малко са, все още, терористичните групи, типични за крайното ляво. Поне в България е така. В САЩ обаче е налице така наречената „Антифа“, които се представят за антифашисти и са на практика терористична група, чиято цел е смълчаване на идейната опозиция.

Мечтите за диктатура на пролетариата и облягането на откровения държавен тероризъм са в идеологията на класическия комунизъм. Ако съдим обаче по медицинските диктатури – които през последните години се възползваха от страха на хората за живота и здравето им от коронавируса, за да ограничат по типичен тоталитарен начин правата и свободите на хората – то неолибералите не по-малко разчитат на държавната принуда.

Втора разлика е, че като че ли, женското участие в новото левичарство е водещо и много по-многобройно от това в редиците на ортодоксалния марксизъм. Тоест, в някаква степен идеалът на класическите марксисти жените да се превърнат в отделна класа сякаш е вече по-успешно, отколкото е било в началото и средата на 20-и век.

Конфликтът между класическия и новия комунизъм – доколкото той съществува – е по-скоро плод на типичния сблъсък между поколенията и различните методи, отколкото на идеята за това, как трябва да изглежда обществото и каква е намесата на държавата в него.

Новетика: Какво значи с думи прости неомарксизъм/неолиберализъм/неокомунизъм?

Адв. Виктор Костов: Самите думи предлагат тълкувание: нео- означава нов. Неомарксизмът, неолиберализмът и неокомунизмът са точно нови проявления на тези класически политически и идеологически течения.

Следва да отличим неолиберализма от класическия либерализъм, който защитава индивидуалните човешки права, свободата на словото и съвестта и ограничената роля на държавата в обществото. Неолиберализмът всъщност е марксизъм-ленинизъм, който се представя като либерализъм. Ще дам пример: в основата на марксизма е разрушаването на семейството като „религиозно-деспотична структура“, „буржоазна отживелица“, борбата с „класовия враг“ е открита и омразата към „контрареволюционерите“ насърчавана.

Неолиберализмът също цели разрушаване на семейството, но под предлога на защита на „човешките права“. За целта разграждането на традиционния морал и семейни ценности е представено като защита на правата на хомосексуалистите и транссексуалните. Неолиберализмът представя нов вид класова борба – тази на половете: жените са потисната и насилена класа, докато мъжете са обрисувани като вечни потисници. Вместо божествената хармония на отношенията между мъж и жена, кулминиращи в брак и доживотен съюз на любов и отглеждане на поколение, мъжът и жената се противопоставени идеологически или са изобразявани в популярната култура като взаимни консуматори на емоционални и полови удоволствия. Под предлог за расово равенство и справедливост, неолиберализмът налага расови преференции и насажда расово противопоставяне. Последното е много типично за американското общество, заради многообразието на тази имигрантска култура, но не е чуждо и на Западна Европа.

Новите левичари искат държавата да бъде тази, която насила да въведе техните идеали за либерализъм и „свобода“: което е абсолютен контрапункт на класическия либерализъм.

В обобщение, вместо либерализъм или свобода, както обещава, неолиберализмът насажда омраза и разделение в общество, оттук и тирания. Това е опасността – старата диктатура в нова опаковка.

Новетика: На какво се дължи възходът през последните години на неолиберализма/неомарксизма?

Адв. Виктор Костов: Пропагандата на Холивуд. Холивуд е една огромна артистична помийна яма, която трови целия свят и младото поколение с извратените си ценности. Консервативните актьори и режисьори в Холивуд са малцинство и често не смеят да демонстрират политическите си възгледи заради страх от загуба на препитанието си.

Влияние имат и огромните пари, които се наливат от глобалистки неолиберални фондации и покорните им правителства, в неолиберална и неомарксистка пропаганда. Също цензурата на независимите източници на информация и идеи. И фашистко-комунистическият модел на сливане на силата на парите с принудата на държавните институции.

Новетика: Как стана така, че стремежът към повече свобода ни води към нова тирания?

Адв. Виктор Костов: Донякъде обясних по-горе. Но тук не можем да избягаме от богословския отговор на въпроса Ви. Невъзможно е човек да постигне свобода без Бога. Всички тиранични режими са изградени върху заблудата, че човек може да постигне съвършенство, спасение и истинско социално равенство само ако се откаже да търси трансцендентна истина и божественото начало на живота. Без прошка, без смирено отношение на вяра в Бога, без златното правило на Христос: „Прави на ближния, както искаш той да прави на теб“, комунистите, те ще излязат прави – човек за човека е вълк.

Парадоксално – след три десетилетия в българския следкомунистически политически живот – свободолюбивите про-западни партии, в момента са на практика проводници на неолиберализма. Едно общество може да се усъвършенства технологически, но то само ще деградира и ще се разпадне в развалини, ако моралът на обществото – най-вече изграден върху етиката на висши пориви и търсения, а именно на вечността и Бога – бъде отречен и изличен от индивидуалната и общностна съвест.

Това направи комунизмът в България. Това прави днес на Запад неолибералното левичарство. И в същото време левичарите се потупват по рамото себеправедно, внушавайки си, че се борят за „човешки права“ и за „светло бъдеще“, като се опитват да ни го пробутат отново и на нас. Здравомислещите хора трябва да кажат „не“ на добре пакетираната, неолиберална, но всъщност добре позната тирания.

Новетика: Защо се налага да жертваме личната си неприкосновеност и човешки и граждански права в името на общото благо?

Адв. Виктор Костов: Не бих казал, че се налага. Никога не се е налагало да жертваме основните си човешки права, в името на общото благо, просто защото индивидуалните права съществуват паралелно с общото благо. Уважението на човешкото достойнство и основни човешки права не противоречи на общото благо, а е всъщност част от него. Не съществува благоденстващо общество там, където личността на човека е сведена до базова единица от управляемата човешка маса.

Да си припомним, че постигане на общото благо беше целта за жертване на личните права и достойнство по времето на комунистическия режим в страната. Хората нямаха индивидуална стойност, идеологическият просперитет на партията и държавата бяха висша ценност, въпреки лозунгите в обратната посока. Заради това минало инстинктивно днес българите се противят на насилственото ваксиниране, на цензурата на свободното изразяване.

Но инстинктивната съпротива не е достатъчно силна. Убеждението, че животът ни зависи от устояването на християнските и демократични ценности – които не противопоставят личното и общото благо, а ги поставят в правилен баланс – е в основата на париране на опитите за въвеждане на медицинска или друг вид нова диктатура.

Новетика: Къде е юридическата/моралната граница между личната неприкосновеност и общото благо?

Адв. Виктор Костов: Добър въпрос. В едно демократично общество законите нямат за цел да оформят нов светоглед и да прокарат една партийна линия, а да очертаят границите на непозволеното поведение. Забележете: непозволено поведение, а не мислене.

Тираничните държави прокарват закони, в които целят да оформят светогледа на хората, докато класическите либерални общества уважават различията в светогледа, религията. В тях мястото на управника не е да бъде суверен и бащица на хората, а институция, установена с цел да поддържа ред и законност, така че хората да могат да живеят в мир и творчески възможности.

Отново опираме до Божия баланс, който е възможен само за хора с истинска вяра: животът не е насочен само към удовлетворяване на собствените стремежи и желания, но и на отговорност за интереса на другите, на ближния. Разбира се, комунистическата догма твърдеше, че това е в основата ѝ, но всички знаем, че това е лицемерна лъжа. На практика комунизмът доказа, че не може да постигне идеалите си, а напротив, доказа човешкия егоизъм и стремеж към доминиране на другите. Комунизмът всъщност краде от християнската вяра и практика на общност на взаимопомощ, каквато е църковната общност. Но изключвайки вярата в Бога, той се отрича от реализма на подобно съвместно съществуване на взаимопомощ.

В новите условия на левичарско настъпление виждаме как социалното инженерство настъпва с нова сила – правят се опити за прокарване на закони, които отчуждават деца от родители и ги предават на социалните; създават се противоположни класи на полова основа. Българската държава е длъжник на хората за това, че законодателството и съдебното правоприлагане фаворизира институциите, а не личността. Но не можем да не отбележим подобрение в тази посока в последните години.

Новетика: Как да разпознаем новите форми на комунизма/левичарството?

Адв. Виктор Костов: За да разпознаем новите форми на тирания трябва да можем да разпознаваме добро от зло. Това разпознаване и силата да изберем доброто, и да отхвърлим злото, е в основата на устояването на човешката свобода, лична и общностна.

Такива форми са: налагането на Ковид ваксините и мисленето, че който не си ги сложи, вреди на другите; локдауните; налагането на джендъра (пол, различен от биологичния); хомосексуализма; Истанбулската конвенция; налагането на мисленето, че всеки коментар за цвят на кожа, т.н. е проява на расизъм и че всички раси различни от бялата са дискриминирани от бялата; налагането на мисленето, че климатичните промени се дължат на действията на човека, въпреки че за това няма изрични научни доказателства; ограниченията на ползване на вода, отопление; атаките срещу произведения на изкуството от климатични активисти; социалните кредитни системи и дигиталната валута, навлизащи от Китай към останалата част от света; цензурата в социалните мрежи.

Всичко гореизброено може да се види като проява на оригиналните марксистки и комунистически идеи. Доколкото дадена идея за създаването на утопично общество, за което е необходимо да се жертва ненужно човешки живот и достойнство може да бъде оприличена на марксизъм.

Но не бива да се ограничаваме чрез политическия език, който идентифицира дадена политическа идеология – колкото и погрешна да е тя – като единствено виновна за всички човешки проблеми.

Политическо зло са и националсоциалистите, и китайската форма на комунизъм, която има чисто културни традиционни измерения типични за азиатските култури.

Политическите квалификации помагат да се ориентираме в дадена политическа идеология, но истинският сблъсък винаги е бил морален и духовен. Битката е между добро и зло, между тирания и свобода, между истина и лъжа, между коравосърдечие и прошка, между светлина и мрак, между Бог и Сатана. Политическите и дори военните сблъсъци са само видимото изражение на този космически конфликт. Разбирането на библейската и духовна истина е единственият адекватен външен за човека източник, чрез който да оцени злото на политическата сцена. Вътрешният глас на разума е съвестта на човека, която също има божествен произход.

Новетика: Кои са добрите и лошите играчи на политическата сцена днес?

Адв. Виктор Костов: Като цяло политическите различия, партии и доктрини въобще и в историята могат да бъдат съвсем просто разделени на две: ляво и дясно. Но в политическия спектър няма абсолютно изчистено ляво и напълно изчистено дясно. Като цяло аз поддържам – доколкото боравим с политически термини – либералния консерватизъм.

За да не изглежда странна и противоречива комбинацията между консерватизъм и либерализъм, ще посоча, че консерватизмът е придържането към моралните ценности, ясно изявени в християнството, като тези ценности са разглеждани не като ограничения, а като свобода, която гарантира личното щастие, с отговорно отношения към другия, ближния. Човек с морални устои, които позволяват уважението към другия, дори при наличието на несъгласие, е може би най-краткото описание на консервативния либерал или ако щете, на либералния консерватор.

В тази парадигма консервирани са основни ценности за обществото, които позволяват неговото функциониране и дори съществуване: вяра в Бога, уважение към родителите и родината, уважение към властите, които в същото време биват държани отговорни за това да управляват справедливо, милостиво отношение към слабите и бедните, както и чужденците, защита на традиционния полов морал и семейството.

От друга страна в рамките на така описания консерватизъм, не е изключен дебатът, несъгласието, търсенето на нови, по-адекватни решения за защита правата на личността при запазване на обществения интерес и т.н.

С оглед на тази рамка мога само условно да класифицирам световните лидери.

Тръмп е крайно нарцистичен, за да бъде определен като либерален консерватор, но в същото време неговият нарцисизъм е точно това качество, което изглежда е нужно, за да се справи с наглия тон на американските леви.

Путин сякаш защитава християнските ценности на едро, в същото време през 2016 г. руската Дума прие закон, с който се ограничава християнската вяра, ако тя не е одобрената от държавната православна църква.

Зеленски е олигарх и мини-диктатор на корумпираната си националистическа клика не по-малко, отколкото който и да било друг подобен диктатор. Той забрани Украинската православна църква, въпреки че същата се обяви против руската агресия. Кой забранява цяла една вяра по политически причини, освен ако не е завършен тиранин?

Що се отнася до войната: не бих си позволил да определя Украйна като защитник на лявото, а Русия като защитник на дясното. Нито обратното. Това би било прекалено опростяване на конфликта, и политически цинизъм с цел оправдание на дадена партизанска позиция. Определено в Украйна има сблъсък на геополитически интереси, които разглеждани в светлината на ляво и дясно, имат една или друга характеристика на тези квалификации, но ситуацията е много по-сложна, за да можем да приложим установеното генерално политическо деление на „ляво“ и „дясно“. Едва ли руските и украински олигархични режими се вместват в тези категории.

Орбан определено застъпва националния суверенитет на страната си и свободата от паневропейската бюрокрация на Брюксел, което го прави добър консерватор. В същото време той крайно разчита на етатизма като адекватно политическо решение, което го прави опонент на либерализма в класическия му вид.

Си Дзинпин е откровен диктатор, който има за цел световно китайско господство и към която цел безспорно се е устремил. Китай, който е вземан за пример от глобалистката организаця Световен икономически форум, е всъщност един в много случаи антихуманен режим, който, третира хората по най-жесток начин. Всички видяхме как властите там се „справиха“ с вируса. Китайската комунистическа партия е заплаха за свободата и демократичните общества в глобален план.

Новетика: Защо много хора, считащи себе си за „десни“ (антикомунисти) сега са привърженици на неолибералното/левичарско течение?

Адв. Виктор Костов: Българската политическа сцена е енигма. Социалистите, или поне някои от тях, в дадени отношения са по-консервативни – в добрия смисъл на думата – от тези, които уж са десни. Българските демократи антикомунисти сякаш са плод на комунизма в достатъчна степен, така че да не се противят на неговото ново проявление.

Отново се връщам на нуждата от духовно и морално разпознаване на политическите явления. Много жалко. Също така, да не забравяме, че щедрото финансиране винаги може да наклони дадени политически страсти в едната или другата посока. Финансовият интерес – или по-скоро ограничения – движеха и съветския тип комунизъм в България.

Новетика: Защо много хора не виждат връзката между класическия комунизъм и днешното левичарство?

Адв. Виктор Костов: По същата причина, поради която хората са заслепени от употребата на политически термини, без да отчитат морално-етичното и духовно значение на това, което наричаме политически и социални явления.

Новетика: Призракът на комунизма проявление на дявола/сатаната ли е в човешкия свят?

Адв. Виктор Костов: Да, естествено. Особено важно е да посочим уточнението, че става дума за „проявление“. Защото комунизмът е само едно от превъплъщенията на злото в обществен план. Всеки светоглед, който отрича Бога – докато лицемерно заимства християнски ценности като свобода, равенство, братство, бил той комунизъм или друга форма на утопично отричане на истината – в крайна сметка е проявление на сатанинския стремеж към унищожение на човека.

Призракът на комунизма сее омраза, разделение, подозрение към всеки, подлост, заблуда. В евангелието от Йоан дяволът е характеризиран с това, че целта му е да „убива, краде и руши“. Това не са типични само за комунизма пороци, но подобен светоглед, в който моралът е относителна категория – с оглед последната партийна линия – комунизмът определено дава платформа за процъфтяването им.

Друга негова характеристика е, че врагът е не само антихрист, в смисъл на противник на Христос, но и – според гръцкия смисъл на думата – подобен на Христос. Имитацията на доброто и божественото е сред най-изкусния инструментариум на дявола. Без него комунизмът и неолиберализмът не биха били привлекателни. Неслучайно някои от комунистическите догми звучат като християнски проповеди.

Новетика: Къде се крие спасението за човечеството?

Адв. Виктор Костов: Напълно вярно е, че човекът и човечеството имат нужда от спасение. Затънали сме в заблудата, че там някъде в бъдещето е решението на всички проблеми.

Основният проблем на човека е отричането ни от Бога. Човекът не е еволюирала праисторическа супа. Човекът е създаден по Божи образ и подобие, откъдето произтича и човешката ценност и достойнство. Нашата съвест, както и нашите естествени права – на живот, на свобода, на труд, на доброволна общност – произтичат от приоритета на Божието творение, а не от държавата или от един или друг политически режим. Но грехът и гордостта са тези основни пороци, които не ни позволяват смирено да потърсим спасение и Спасител.

Единствено библейската истина – че Исус Христос, Божият Син, умря и възкръсна, за да бъде простено на всеки, който вярва в Него, и като умилостивение на Божия справедлив гняв – е пътят към спасението и вечния живот. Това са вечни истини, записани в Новия Завет и са проповядвани вече над две хилядолетия.

Възстановяването на връзката с Бога, прошката и упованието във вечния живот чрез Христос може да промени човек до степен, в която доброто да победи злото: това, което е в душата му и злото обхванало цялото общество.

Всяка друга надежда за спасение и „светло бъдеще“ е обречена на провал и историята го доказва.