Адв. Виктор Костов: С еднополовите бракове Гърция сведе православната църква до бутафорна институция
Поредното проявление на краха на човека, създал себе си като новоизмислено творение – самодостатъчен, самодоволен, без нужда от Спасител и спасение. Тотална антиутопия
Как гръцката държава и православна църква позволиха узаконяването на еднополовите бракове? Върна ли се хомосексуалният морал на древна Елада? Каква е целта и какво символизират бракът и одобрението на хомосексуалния брачен съюз?
По тези жизненоважни въпроси разговаряхме с адв. Виктор Костов, автор на сайта и НПО „Свобода за всеки“.
Новетика: Как така източноправославнa Гърция узакони еднополовите бракове?
Адв. Виктор Костов: Ако Гърция беше наистина източноправославна държава, то тя нямаше да узакони еднополовите бракове. Т.е., политическата власт е в ръцете на хора, които нямат нищо общо с православието въпреки, че по традиции и конституция Гърция е православна. Няма нищо православно в това държавната власт да признае, т.е. да ратифицира, узакони, разпознае пред обществото, че връзката на мъж с мъж, и на жена с жена, е равнозначна на естествения брак между мъж и жена. Тук дори не става дума Гърция да е православна, християнска или религиозна въобще, а управниците и политиците в Гърция да имат поне малко разум в главата си, и да не представят за нещо реално и естествено това, което е нереално и неестествено.
Узаконяването на брак между мъже с мъже и жени с жени е на практика беззаконие, установено по силата на закон. Разбира се, тези, които държат на християнското учение, никога няма да признаят брак между двама хомосексуалисти, защото това поведение не принадлежи на християнството. Църквата служи на хората, като им помага да се освободят от този грях, а не го одобрява. Но очевидно влиянието на Гръцката православна църква върху обществените процеси е незначително и тези, които имат политическата власт и медийно влияние, могат да си осигурят привидното одобрение на обществото и да окажат натиск и върху православието в Гърция, така че то да се огъне и да санира „еднополовия брак“.
Новетика: Рестартираме ли историята до древна Елада?
Адв. Виктор Костов: Не мисля, че става дума за рестартиране на древна Елада и техните хомосексуални културни привички. Тук иде реч за нещо, което не е било прието когато и да било в човешката история – да се налага хомосексуалната връзка като брак, като едно свещено тайнство между мъжа и жената, от което се ражда поколение.
От чисто практична страна това „узаконяване“ е проблематично, защото така властите насърчават едно разрушително поведение, един стил на живот, който дори статистически е нецелесъобразен и нездравословен, да оставим морала настрана. Идеята на подобно „узаконяване“ е обществото да нарече хомосексуалната връзка нещо добро, нещо равно на истинския брак, като възвежда в брак, нещо, което не е брак. Техният философ Аристотел беше казал, че най-голямото неравенство е там, където се правят равни неща, които не могат да бъдат равни.
Новетика: Каква е целта?
Адв. Виктор Костов: Очевидно целта на това узаконяване е подигравка с истинския брак, който освен всичко друго в християнството е и символ на отношението между Христос и църквата (Христовите ученици). Покварата тук не е само практична, но и със сериозно символично внушение. Т.е., отива се по-напред, в смисъл по-надолу, в падението както на държавата, така и на обществото. Подобно падение е възможно само в общество, в което православната църква – на която е дадена най-важна роля в светската конституция на тази държава – е сведена до нищо незначеща бутафорна институция.
Нещо повече, тук виждаме и как държавата, тоест светската бюрокрация – която нито е създала брака, нито има пръст в същността на брака като институция – го измисля наново и го „узаконява“. На практика държавата заема мястото на Бога и „създава“ нов вид брак. Това е поредното проявление на краха на човека, създал себе си като новоизмислено творение – самодостатъчен, самодоволен, без нужда от Спасител и спасение. Тотална антиутопия. Ако това не е краят, то това е началото на края. И това не е само политически, правен или морален въпрос, но екзистенциален и богословски.
В крайна сметка, победата е на страната на истината, но дотогава сблъсъкът на идеи е всъщност духовен сблъсък, отразен и в ежедневието и от който зависи нашият живот и този на поколенията след нас. Законите са кодифициран морал. Засега Гърция падна под ботуша на завоевателния дух на политизираната сексуална неморалност.
