Адв. Виктор Костов: Да защитим децата от джендъризма

Защо джендър идеолозите се целят именно в децата и подрастващите? Как ранната сексуализация на децата – която всъщност представлява неморално полово оскверняване и развращаване на децата – може да бъде спряна в училищата? И какви права имат родителите в този процес?

По тези критично важни въпроси за бъдещето на нашето общество говори адв. д-р Виктор Костов, автор на сайта и НПО „Свобода за всеки“, пред участниците във Втората международна конференция „Европейски измерения на джендър политиките“, която се проведе по инициатива на Сдружение „РОД ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ в Централен военен клуб в София на 25 март 2023 г.

По-долу публикуваме текста на речта на адв. Костов, любезно предоставен от самия него.

***

Джендър идеологията е сред най-дискутираните и оспорвани теми в съвременното общество. Популяризирането на тази идеология на обърканото съзнание обаче не означава, че тя е достойна да бъде включена в учебните програми на училищата и университетите.

Какво е „джендър“ идеология и „право на сексуална ориентация“?

Думата „джендър“ е привнесена в българския език и това помага да се асоциира с нещо чуждо за традиционния бит и култура. В същото време чуждият произход може да се окаже и причина за неразбиране.

„Джендър политика“, или „джендъризъм“, на практика е новата сексуална революция, която политизира най-вече всички видове неморална полова активност и ги превръща в човешки права. За първи път това понятие се явява на световната сцена на Конференцията на жените в Пекин през 1997 г., която се превръща във форум на феминистки политически активизъм. Дългосрочната цел на тази група била да замени думата „пол“ с „джендър“, като целите са били основно три: „същностно равенство“ между мъжете и жените; деконструкция на сексуалната идентичност при мъжете и жените; и деконструкция на „нормативната задължителна хетеросексуалност“.

Резултатът е, че се превръща в обект на публичното право едно поведение, доскоро считано за част от интимната, лична сфера на човека.

Важен елемент от джендър идеологията е „правото на сексуална ориентация“. Последното, заради самата терминология, бива възприемано като неразделна част от набора защитени човешки права.

Интересното е, че „правото на сексуална ориентация“, както е обществено познато от медийната пропаганда през последните 30 години, която навлезе и в Източна Европа, е несъществуващо право, доколкото се касае за съвременните исторически източници. Правото на „сексуална ориентация“ не съществува в Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ). Не го намираме и в основополагащите документи на Европейския съюз: Договора от Маастрихт, 1992 г., Договора от Амстердам, 1997 г., Договора от Ница, 2001 г.

Едва в Договора от Лисабон от декември 2007 г. се прокрадва правото на „сексуална ориентация“, след като е било публично разпознато по-рано същата година в документа, озаглавен „Принципите от Йогиакарта. Принципи за прилагането на международното право по правата на човека във връзка със сексуалната ориентация и половата идентичност“. Тези „принципи“ са публикувани в началото на 2007 г. и представени неформално на четвъртата сесия на Съвета по човешки права към ООН, на 26 март същата година. ЕС не закъснява и въвежда половата идентичност и половата ориентация в свои документи: през същата година създава своя Агенция на Европейския съюз за основните права и първият доклад, който изготвя, се казва „Хомофобия и дискриминация въз основа на сексуалната ориентация в страните от ЕС“, публикуван две години по-късно.

След това признакът за недискриминация „сексуална ориентация“ бива включен и в Договора за Европейския съюз, консолидиран документ от предишните договори на Съюза, в разпоредбата, която забранява дискриминация и на други принципи, типични за правата на човека – раса, произход, гражданство, религия, политически убеждения и т.н. Достатъчно широк, терминът „сексуална ориентация“, представен като човешко право, е върхът на политизирането и възвеждането в „човешко право“ – право, което защитава човешката свобода и достойнство, личния сексуален живот и неговите многобройни девиации: от взаимоотношение между мъжа и жената в брака, до „сексът е само за удоволствие“ и до „сексът е не само удоволствие, но с него трябва да се парадира, независимо колко е извратен в своята същност и предназначение“.

Произход на джендър идеологията

Кой има интерес от тази идеология? Източниците са не само зли гении от типа на лошия герой във филми на Джеймс Бонд. Но има цяло течение, което се противопоставя на естествения ред на човешкото същество и общество. Джендъризмът е обвързан с определен светоглед и вярвания, които са на практика култови и квазирелигиозни.

Още през 90-те години на миналия век феминистки организации правят всичко възможно да въздействат върху международни организации, включително ООН, с цел да представят сексуалната „свобода“ и неморалност като защитено поведение и човешко право. Източници в развитието на джендър идеологията са феминизъмът, хомосексуализмът, проституцията, фетишизмът, травеститизмът и дори педофилията. В тази идеология, която не е стройна, а аморфна, въпреки че има своите идейни поддръжници.

Още от времето на Маркс и Енгелс демоничната политическа идеология и атеизъм твърдят, че няма Бог, че семейството и патриархалната йерархия и хармония са потиснически, че на жените са отнети правата и те са неравно третирани в сравнение с мъжете. Когато с пропаганда хората се настройват да мразят и да се отделят от фактите и действителността, се стига до крайности. Така феминизмът придобива все по-изострени политически черти и измерения, докато стигнем до днешната истерия на заблудата, в която поддръжниците на джендъризма, или джендър идеологията, твърдят, че мъжете могат да забременяват и да имат менструален цикъл.

Марксистката доктрина и нейните последващи идеологически прераждания (например феминистката теория на Джудит Бътлър) са в основата на предефинирането на семейството.

Защо децата са цел на „джендъризма“ и как се прокарва тази идея в училищата?

Натискът върху училищата да станат проводник на джендъризма е най-малко по две причини. На първо място – защото децата са невинни и най-податливи на формиране на съзнанието и са бъдещите личности, които ще моделират обществото. Поддръжниците на тази идеология имат дистопичната псевдомесианска визия да променят обществото, като деконструират моралните норми, на които то се крепи. На второ – защото най-успешно това може да стане в съвременната образователната система заради начина, по който тя е организирана.

Държавното образование, което според идеята на протестантския реформатор Филип Меланхтон следва да бъде просвещение за децата на бедните, се превръща в мощно оръжие за идеологическо формиране на светоглед от най-ранна възраст. Възникващите през 19-и век национални държави съзират в централизираното образование възможност за оформяне на своите граждани чрез образователната система. Задължителното образование е начин за формиране на личности с определено гражданско и колективистично самосъзнание. Този подход към образованието, в който дадена политическа класа и нейната идеология доминират чрез образованието, е най-успешно приложим в условия, в които държавното образование е централизирано, ръководено от държавата и задължително – под страх от принуда.

Точно такова е все още българското образование, което от най-ранна детска възраст е контролирано от държавата.

Какви мерки могат да се предприемат за предпазване на децата от тази идеология?

Морални мерки. На първо място, на родителите е отговорността за това в какви условия растат децата им. Това включва и образованието. Родителите могат, и са в правото си, да изискват да са информирани за програмата на децата им. Често липсата на такава активност и комуникация създава неправилното впечатление, че децата принадлежат на държавното образование, а родителите са само някакъв придатък на бюрократичната образователна система.

Спомням си, че това много ярко беше демонстрирано, когато критикувахме Национална стратегия за детето 2020-2030 г. Тогава основните обществени групи, които трябваше да се ангажират с благосъстоянието на детето, бяха бизнесът, държавата, НПО-тата и други организации, като родителите бяха споменати на последно място. Ако погледнете Закон за предучилищното и училищното образование, ще видите, че и в него родителското участие е сведено до минимум. Още по времето на злополучния проект за Закон за детето, „експерти“ в образованието, държавни и нестопански, заявиха позиция, че родителите са едва ли не вредни за развитието и образованието на своите деца. Тогава мантрата беше, че всички деца са в риск и имат нужда от закрила, а „Стратегията 2020–2030“ роди крилатата фраза „Всички права за всички деца!“.

Тази среда на незачитане ролята на родителите в образованието на техните деца в държавните училища е причината лесно да бъдат прокарвани ранната сексуализация, идеологията на сексуалната ориентация и джендър теориите. Възприетото понятие „сексуализация“ донякъде размива осъдителните действия от този тип спрямо децата; по-скоро става дума за неморално полово оскверняване и развращаване на деца.

Но за да има реакция от страна на родителите по повод благосъстоянието на децата им в училище, самите родители трябва да са наясно със собствените си ценности и с ценностите на семейството. Яснотата ще им осигури успех в представянето на тези ценности пред училището.

Практични мерки. Когато се установи наличие на неподходящи елементи в учебната програма и в преподаваното на децата от учителите, следва този въпрос без колебание да бъде сведен до администрацията на училището, а впоследствие и до други родители, които са загрижени за моралното и безопасно развитие на децата си. Следва да има комуникация с училищната управа и заявяването на родителския интерес относно програмата, по която се обучават децата, и нравствените ценности и устои, на които стъпват уроците в училище, и въобще цялата училищна атмосфера, в която пребивава и се учи детето.

Разбира се, една от най-важните мерки е децентрализацията на образованието. Задължителното държавно училище е нещо ново в историята на човечеството, на страната и на образованието въобще. Идеята, че само държавата и служещите на нея експерти знаят да образоват и знаят що е образование е сериозна заблуда. Постигането на знания никога не е било зависимо от управляващите, а от хората, които търсят знание. Но докато децентрализацията е процес, който отнема време, то, когато училищната среда се окаже крайно неподходяща за моралното възпитание на детето, родителите могат да изведат детето от училище и да потърсят алтернатива. Такава е частното образование или домашното обучение.

Няма основание да се счита, че едно образование, което е централизирано и държавно, само поради тези свои характеристики е добро и единствено валидно. Напротив – централизацията, както виждаме при тоталитарните режими и при режими, които са зависими от финансов и идеологически натиск, на практика дават възможност за опорочаването на образователния процес чрез ранна сексуализация и откъсване на детето от семейната среда.

Правни мерки. Тук няма да давам конкретни примери за правна защита, само ще очертая основния принцип. А той е: вие и вашите деца имате права, граждански, а и неотменими такива, които можете да защитите. Това е така и в случаите, в които децата ви са обект на неморална и неподходяща за възрастта идеологическа и сексуална атака, прикрита под „сексуално образование“. Заблудата, която обикновено пречи на ефективната защита на правата на родителите и децата, които не желаят да бъдат изложени на ранна сексуализация и полови перверзии, представени като „толерантност“, „цивилизованост“ и „човешки права“, е, че държавата е източник на правата на родителите. Това е обществена заблуда, която все още витае от времето на тоталитаризма, но не е чужда и на западните общества и държави.

Според Конституцията (КРБ) семейството и майчинството се намират под специална закрила, а освен това според КРБ и ЕКПЧ правото на личен и семеен живот е неприкосновено. Родителите също имат право да определят образованието на децата си според своите философски и религиозни възгледи – така е записано в чл. 2 от Протокол 1 към Европейската конвенция.

Член 2, второ изречение от Протокол 1 – Право на образование

„[…] При изпълнението на функциите, поети от нея в областта на образованието и преподаването, държавата зачита правото на родителите да осигуряват на своите деца образование и преподаване в съответствие със своите религиозни и философски убеждения.“

В ЕКПЧ има такава защита на правата на родителите, докато в българското законодателство и практика родителят е на последно място като някой, който има права над образованието на децата си. Споделеният от опита на моя позната в софийско училище надпис „Родителите дотук!“, ограничаващ достъпа на родители до мястото, където учат децата им, е показателен.

Когато се окаже невъзможно да се води диалог с учителите и администрацията, като в същото време има достатъчно данни за недобросъвестно и морално деградиращо действие на учебната програма, или по-скоро на елементи от същата, родителите следва да предприемат правни действия срещу извършителите.

Във всеки случай трябва да се подходи конкретно, с оглед типичните за него факти и обстоятелства. В практиката си съм имал няколко такива казуса, които въпреки лошата правна рамка са били разрешавани благоприятно за семействата.

Правните възможности зависят от тези факти, но като цяло са три: административни, граждански, а в случаите, когато има обосновано съмнение за извършено престъпление чрез злоупотребата с децата, може да се сезира и Прокуратурата, което е крайна мярка. Например използването на положение на зависимост за похотливо показване на полови актове и подобни материали на непълнолетни е престъпление по Наказателния кодекс. Всеки казус е индивидуален, но в някои случаи може да се окаже, че сексуализирането на малки деца (показване на материали с описания на секс, хомосексуални актове, ролево изпълнение на поставяне на средства срещу забременяване, обучение в мастурбация и подобни) могат да попаднат под ударите на наказателния закон, въпреки че са промоцирани като „учебни материали“.

Следва родителите да са наясно, че в някои по-сложни случаи е нужна правна помощ. За целта е необходимо да влезете в контакт с родителски правозащитни организации или юристи, които биха могли да ви насочат или да ви помогнат.

Заключение

В заключение: джендър идеологията включва ранна сексуализация на децата, за което има примери, че се прокарва в задължителните държавни училища. Тя не само е неподходяща и опасна за развитието на децата, но с агресивния и подмолен начин на прокарване заплашва като цяло устоите на едно демократично и свободно общество.

Родителите имат право да осъществяват контрол над образователната програма на децата си и ако тя включва предмети, програми, учебници, с които се извършва джендър пропаганда или друг вид ранна или неморална сексуализация на децата и учениците, те са първата и най-важна линия на защита на тези права. Дълг на всеки е да отстоява морала и нормалността, особено когато става въпрос за изграждането на светогледа и ценностите на идното поколение.