Адв. Виктор Костов: „Комунизмът е една от най-изчистените форми на безбожие“

В деня, в който отбелязваме 35 години от 10 ноември 1989 г., падането на комунизма в Източна Европа, се обръщаме към духовната и морална страна на темата. Защото на тази историческа дата ние захвърлихме комунизма като държавно управление, но дали го изоставихме като начин на мислене?

Може ли човек да има висок морал, ако отрича съществуването на Бог? Атеизмът отричане на Бога ли е или заместване на Бог с човека? Какво свързва комунизма с безбожието? Защо човек с готовност вярва в теорията на Дарвин, че е произлязъл от маймуната, но не и божественото си начало, т.е. че е творение на Бог? И кой е най-големият тест за съвременния човек, който ще реши дали ще се спаси или ще го сполетят още по-пагубни катаклизми?

По тези и още горещи и критично важни въпроси разговахме с адв. Виктор Костов, автор на сайта и НПО „Свобода за всеки“.

Освен 10 ноември, повод за интервюто с адв. Костов е изданието „Проблемът с безбожието“ (бр. 63 на „Свобода за всеки“) и участието на адв. Костов в ежегодната международна конференция „Централна Европа на кръстопът“ в Прага 25-27 октомври 2024 г.

Новетика: На 10 ноември 1989 г. загърбихме комунизма като начин на управление. А като начин на мислене?

Адв. Виктор Костов: Важно разграничение. Управлението и държавната власт може да са се сменили, но когато моделираш личността и цяло едно общество да мисли еднотипно, само в рамките на позволените идеологеми, няма как наследеният от тоталитаризма манталитет да не се пренесе в бъдещето, което всъщност е нашето настояще.

Отговорът ми е – частично. Както имаме остатъци в мисленето на хората и на представителите на властта, така контролиращото, тоталитарно мислене, макар и много смекчено, присъства и в начина и поведението на хората от институциите. Показател за тази остатъчност е фактът, че все още се възприема идеята, че държавата, или по-скоро управленският бюрократичен апарат, и държавните органи са тези, които носят основната тежест за бъдещето на хората и имат право да „управляват“.

Има много малко разбиране в обществото, че не само светското държавно управление следва да „управлява“ обществото и личността, а има такива, до голяма степен независими от светската държава управления като: църковно управление, организационно управление, семейно управление и самоуправление на личността. Хората и обществото са приучени да живеят с мисълта, че „държавата ще се погрижи“, което, в една или друга степен, е отказ от самоуправление, отказ от свобода и инициатива, и дори, бих казал, остатъчна форма на робското мислене. Това се е променило с падането на комунизма, и особено за по-младите, но коренът на този манталитет не е изтръгнат.

Eдин пример от политическата система е задължителното гласуване. Наскоро български политици се изказаха за увеличаване на глобите за хората, които не се подлагат на задължително гласуване. Това гласуване под строй е грозен остатък от тоталитарния комунизъм – политиците искат да накарат хората дори и против съвестта си да участват в политическия процес, дори когато това неучастие е заявяване на позиция срещу политическата система и нейната корумпираност. Мотивът за такива призиви е уж да се намали влиянието на купения вот, като всъщност предложението представлява купен вот в същността си – срещу заплаха от огромна глоба купуваш съвестта и политическото изразяване на хората в полза на своите разбирания и политическата система.

Новетика: Какво свързва комунизма с безбожието? Вярата?

Адв. Виктор Костов: Комунизмът е една от най-изчистените форми на безбожие. Причина за това е и войнстващият характер на комунистическата идеология. Безбожието е отрицание на Бога, което не означава отрицание на поклонническата същност на човешката душа и природа.

Когато казва, че не вярва в Бога, човекът замества тази вяра с „вяра“ в нещо друго, на мястото на истинския Бог. Безбожието е отричането на истинния, живия Бог. Комунизмът, като дистопична теория и тиранична практика, има в основата си безбожието, като идеологическа основа. Комунизмът е дяволското обърнато огледално изображение на Божието царство, което днес се демонстрира от последователите на Исус Христос и християнската църква, a в бъдеще ще бъде материализирано във Второто пришествие на Спасителя. Не от християнстващите институции, а от християнската църква, която е общността обединена около вярата, че Исус Христос е Божият Син и спасител на човечеството.

Комунизмът обещава свобода, равенство, братство, интернационално обединение на пролетариите, светло бъдеще и благоденствие, а в същност тези обещания се реализират като терор, диктатура на пролетариата, кръв, отмъщение, лъжи, пропаганда, цензура, нечестие, братоубийство, алчност, неравенство, бедност и въобще всички проявления на падналата греховна човешка природа. И това е защото в атеистичната или безбожна идеологическа основа на комунизма основен враг е религията, вярата в Бога и най-вече християнството.

Новетика: Какви са основните изводи от участието Ви в конференцията в Прага? Избра ли Централна Европа накъде да поеме или все още е на кръстопът, 35 години след падането на комунизма?

Адв. Виктор Костов: Централноевропейците не желаят да продължават да бъдат прицелна точка на политики от „големите сили“ в ЕС, Германия и Франция, както и да бъдат обект на ръководство под командването на НАТО.

Конференцията няма как да вземе самостоятелно решение за геополитическото придвижване на Централна Европа, в която България също е включена, заедно със Сърбия, Хърватска и други страни, които познаваме по-скоро като източноевропейски. Макар и значимо събитие, с над 250 участници като политици, бивши и настоящи министри, парламентаристи от националните и Европейския парламент, икономисти, правозащитници и консервативно мислещи обществени дейци, конференцията, трета година поред, е само един маркер в осъзнаването на малките, неимпериалистически централно-европейски народи в посока на затвърдяване на своята национална независимост, търсейки някаква форма на обединение помежду си.

Моделът да си между чука и наковалнята на Запада и Русия е исторически известен с това, че не е най-благоприятен за централноевропейските по-малки народи.

Тази година България бе по-добре представена – участвахме с колегите и правозащитници адвокатите Владимир Шейтанов и Милен Пенев, като с първия имахме изказвания в работата на конференцията. Бяхме заедно с други по-млади представители на гражданското общество. Но докато другите страни имаха участници от техните правителства и управления, то България бе представена най-вече от граждански и правозащитни организации. Това сочи, колко интровертно е българското политическо мислене и колко е муден българският политик да реагира на такива важни развития като възможностите за сътрудничество с нашите съседи и близки в исторически и културен план. В същото време можем да кажем, че по-близки до народа представители бяха лицето на страната в събитието.

Но мнението на всички беше, че няма как ЕС да си позволи да налага култура, политики и новоизмислени „човешки права“ (като сексуална ориентация) на народите от Централна Европа, без това да предизвика асоциации на тоталитарния централизъм на предишния комунистически режим. Хората преживели ужасите и глупостта на комунизма са особено чувствителни към ограбването на правата и свободите им, но по нов начин, с нови средства. В това отношение се усеща една свободолюбива солидарност. Но и както казах по-горе, етатизмът и централистичното мислене никак не са си отишли от централноевропейския начин на мислене дори в такъв отворен форум.

Новетика: Казвате, че безбожието води до беззаконие. Къде се намира българското общество в този процес?

Адв. Виктор Костов: Удавникът, който не знае да плува, и убеждава себе си, че всичко ще бъде наред, е в по-голяма опасност от този, който потъва и вика за помощ. Безбожието води до глупава индивидуална, общностна и международна самоувереност, която неизбежно води към катастрофа.

Аз имам една сентенция, която е доказана през времето: „Ако го нямаш отвътре, ще ти дойде отвън“. Ако нямаш морал, ако нямаш съвест, има закон. Ако не можеш да се контролираш и владееш, тоест, да се управляваш сам, да правиш правилните избори, някой друг ще трябва да те управлява и да избира вместо теб. Беззаконието никога не остава ненаказано. Идеята на безбожието или хуманизма е да се залъже човекът, че може да върши това, което желае, включително и да живее морално укорим живот, и това няма да има последствия. Но последствия винаги има.

Новетика: Какво значи човек да има страх от Бога?

Адв. Виктор Костов: Ще цитирам Библията, от книгата Притчи „Страхът от Бога е началото на мъдростта“. Страхът от Бога не е паническият страх, а дълбоко осъзнаване на великолепието и превъзходството на Божествената Личност и искрено съобразяване с Него и с волята Му като абсолютен Суверен, но и близък до нас.

Затова описанието на Бога и Неговата справедливост като, съответно, зъл тиранин и садистично удоволствие от наказание на подчинените, е една от многото изкривени представи на съвременния човек, доколкото въобще той желае да допусне съществуването на Бога. Всъщност, тези, които вярват и разпространяват лъжи за Бога, имат друг тип страх, и той е страхът от наказание, защото както казва апостолът „съвършената любов изпъжда страха, а който се страхува, не е усъвършенстван в любовта, защото в страха има наказание“.

Новетика: Откъде идва безбожието и каква е неговата цел?

Адв. Виктор Костов: Донякъде отговорих на въпроса по-горе. Но това са важни, дълбоки богословски въпроси, които касаят не само баналното ежедневие, макар и натоварено с новини. Става дума не само за ценности, а за същността на човека, за смисъла на живота.

Безбожието идва от греха и падналата човешка природа. Човекът иска да бъде Бог и това е неговата заблуда. Тази себичност, колкото и да е прикривана под някакви благородни каузи и приписвани добродетели, е смъртната присъда на човека. Защото апостол Павел ясно посочва в посланието си до римската ранна църква, че „заплатата за греха е смърт“.

Духът гордост, духът на заблуда правят човека да иска да седне на мястото на Бога, както това направи дяволът. И тук не става дума за някакви гротескни изкривени разбирания за духовния свят, с анекдотичните рога и копита, а за персоналното зло, което има свой организиран свят, който е изцяло обвързан и влияе на нашия в тази посока – смърт, разруха и погубление.

Новетика: Защо съвременният човек така лесно приема теорията на Дарвин (че е произлязъл от маймуните), но му е трудно да признае, че е създаден от Бог?

Адв. Виктор Костов: Именно защото, колкото и да е ирационално това, човек се срамува да се идентифицира с Бога, защото целият свят, духът на този свят, втълпява лъжата, че да вярваш в Бога, в спасението на душата, във възкресението и Исус Христос е глупост, знак за ниско образование, неспособност за посрещане на реалността и бягство от действителността. И всякакви такива обвинения, имащи за цел да осмеят вярата.

Затова, по абсурден начин, човекът ще се възприеме по-скоро като маймуна, отколкото като създаден от Бога, по Негов образ и подобие. Ако се отречеш от Бога и неговия стандарт на живот и поведение, ако тръбиш, че „няма Бог“, маймунджилъците минават по-лесно. Но има съд, това е факт и тогава тези, които се гордеят сега, че са роднини на маймуните, ще се срамуват пред целия свят.

Новетика: Казвате, че атеизмът не е отричане съществуването на Бог, а заместването му от човека?

Адв. Виктор Костов: Отричането на съществуването на Бога е факт, но това е само привидно отрицание. Отговорът се съдържа и във въпроса. Ако Бог не съществуваше, защо тогава е необходимо толкова яростно да се отрича Неговото съществуване?

По времето на комунизма имаше цели институти и „научният атеизъм“ беше кариера за някои в техните усилия да докажат, че няма Бог. Когато някой толкова яростно инвестира време, средства и усилия да докаже, че няма Бог, то явно подобно доказване никак не е успешно.

Човек обаче има нужда от Бог, просто защото не може да избяга от произхода си. Бог е Творецът, а ние – творението. Въпреки нашия бунт и отрицание – Той прави всички усилия да ни върне при Себе Си. Ние сме блудните Синове, а Той – Отец, Бащата, от Когото ние искаме да се скрием и да избягаме, но тези, които са мъдри и обичат живота, търсят пътя обратно към Него.

Новетика: В бр. 63 се прави аналогия между политиката за насилствените аборти в Китай (политика за едно дете) и доброволните аборти/стерилизации (част от „свободата“ на хората да разполагат с телата си). Защо либерално-прогресивно настроените (про аборти) се обявяват срещу комунизма – след като резултатът от действията им е един и същ? Разбират ли те, че са от същата страна – на комунизма? И че абортите не са прогрес, а връщане назад за човечеството, понеже спира неговото възпроизводство?

Адв. Виктор Костов: Всъщност тази мимикрия на духа на тиранията, омразата към човека и живота, презрителното отношение към човешката същност като душа и тяло и правата на човека на неприкосновеност, достойнство и живот, са самото доказателство, че идеологиите се менят, но абсолютните стандарти за добро и зло – не. И това е само едно от многото доказателства за съществуването на Бога.

Абортите са човешко жертвоприношение пред бога на сексуалната неморалност и разврата. В същото време в някои западни общества групи полагат огромни усилия да вкарат в закона и правото идеята за ново „човешко право“ – правото на аборт. Това е абсурдно. Правото да убиеш беззащитен живот, детето в утробата, е „човешко право“!? Само този пример може да ни илюстрира колко извратен е човешкият морал, който човек сам си създава. Защото за тях явно е морално и дори „право“ да убиват детето в утробата.

Всеки режим или група – политическа или идеологическа – която се намесва в раждането на деца по такъв груб, насилнически начин, е сатанинска и човекомразка. Прикриването на злото зад идеологически евфемизми е отлично средство за притъпяване на моралната оценка на тази безспорна морална деградация в обществото. Това не е „свобода“. Това е жестоко, убийствено робство.

Новетика: Казвате, че безбожието е контрапункт на истината?

Адв. Виктор Костов: Защото Исус Христос е Истината. Истината не е само фактологически верни твърдения. Истината е и Личност. Когато човекът твърди, че няма нужда от Бога, че няма нужда от спасение и прошка на греховете, това е лъжа – в духовен, метафизичен, но и чисто практичен смисъл.

В Първото послание на апостол Йоан в Новия Завет, той заявява: „Кой е лъжец освен този, който отрича, че Исус е Христос?“ Христос на гръцки означава „Месия, Спасител“. Това твърдение прави една огромна част от човечеството лъжци. Трудно е да се смели тази истина, но ако Бог е наистина верен, и ни е дал откровение за Себе Си, то следва да очакваме и Неговата истина да е тази, от която имаме нужда.

Безбожието е често и глупава лъжа. Един от най-изявените пропоненти на войнстващия атеизъм и на лъжите им днес е Ювал Харари, хомосексулист и професор от университета в Ерусалим. Той твърди, че няма Бог, че Бог е измислица и, че няма човешки права. Ако разрежете един човек, твърди Харари, ще видите органи, но няма да видите човешки права. Ако обаче някой хване Харари за шията, аз съм сигурен, че той веднага ще си смени мнението и ще настоява, че има право на лична неприкосновеност, на живот и на достойнство, въпреки, че „ако го разрежеш, няма да ги видиш тези права“.

Този прост пример сочи, наглостта и глупостта на тези „деконструктори“ на човешката личност и същност, и лъжци по отношение на това, кой е Бог и кой човек. Харари има книги с идеите си в милионни тиражи и е важна личност в печално известния клуб на елитите Световен икономически форум. И наивните го вземат насериозно.

Новетика: Наскоро някой ме попита как да различи истината от лъжата, и аз му отговорих, че това може да стане само чрез поддържане на висок морал и вяра в Бог. Тогава този човек ме попита: това означава ли, че атеистът не може да има висок морал?

Адв. Виктор Костов: Това е така – ако няма разбиране за ценността и свободата, която дава моралът, то няма как да се стремим към подобен стандарт. Но име една уловка. Атеистът може да има висок морал, разбира се. Но този морал е всъщност атеистичен, фалшив морал. Той просто е измислен от атеистичната система и подобие на морал, подобие на абсолютното добро и зло, които са дефинирани от Всемогъщия.

Моралът е стандарт за разпознаване на добро от зло и живот според доброто. Само Бог има истинският стандарт за добро и зло, защото Той дефинира доброто съгласно Себе си, а злото Няма формула за това.

Истината се изпитва духовно. Ако търсите истината и Бога, ще намерите Исус Христос, Човешкия Син, който даде живота си, вместо вас, за да бъдат простени вашите грехове и да имате вечен живот. Това не съм го измислил аз, просто цитирам апостол Йоан и Новия Завет. Никой себеправеден човешки морал не може да замести тази жертва, която Исус направи на кръста преди 2000 години. Слабо е да я наричаме „метафизично разрешение на човешкия проблем“. Неговата жертва е по-скоро кулминацията на очакването за спасение от сътворението и грехопадението, и вече над 2000 години свидетелството за това спасение обикаля света, и който повярва, животът му се променя, защото познава любовта на Бога, чрез Исус; към него лично, но и получава откровение за победата на смъртта и за възкресението.

Можем да очакваме исторически и разтърсващи събития, които предстоят, защото Исус освен жертвен Агнец е и Цар на царете, който скоро ще се яви, за да установи по видим начин своето управление. Това предсказание на самия Исус в Евангелие от Марко, Матей и Лука. За това пишат и първоапостолите. Това са есхатологични въпроси, въпроси за края на времената, които звучат като фантастика, но това е заради слабото познаване на библейските Писания и поради това и отсъствието на духовност, която да идва от вяра, типични за съвременния човек.

Не бива да бъркаме технологичните постижения с усъвършенстване на човека, именно защото технологичните подобрения и улесняване на материалния живот ни позволяват да си мислим, че сме богове. Ние имаме нужда от спасение и от Спасител. Така ставаме истински човеци и Божии синове.