9-и септември: наследството?!

Въпреки че от 9 септември 1944 г. са изминали цели 78 години, днес ние, българите, продължаваме да сме разделени за неговото значение. В резултат на дълги години скриване и пренаписване на историята, и заради постепенния морален и ценностен упадък на нацията ни, и днес продължаваме да сме жертви на наследството на тази мрачна дата.

Какво е това наследство и как определя нашето настояще и бъдеще?

Бедност

Според любителите на социализма и комунизма, 9-и септември е победа над фашизма. С „борба срещу фашизма“ те оправдават десетките хиляди убийства на политици, интелектуалци и предприемачи в нощта срещу мрачната дата и по време на Народния съд. Това обаче е лъжа, макар да се повтаря и до днес. Убитите не са били фашисти. Също така, комунизмът като идеология е подобен на фашизма. И двете се основават на човеконенавист и целят унищожение на отделни обществени класи и в крайна сметка на човечеството. Българските комунисти използват оправданието с фашизма, за да завземат властта – това те правят с кървав преврат и под давлението на Кремъл и Червената армия, която окупира страната и буквално я източва финансово през следващите 3 години.

В резултат на това България губи шанса да се развие като независима европейска държава, след като тъкмо е започнала да гради модерна за времето си икономика и култура, след освобождението от османско владичество/турско робство. Българската икономика достига връх през 1938 г. Тази тенденция на възход е пречупена с идването на комунистите на власт и повече не е възобновена. През годините на комунистическо управление, планова икономика и търговия в рамките на СИВ (съставен само от комунистически държави) производството ни постепенно изгубва конкурентноспособност. Предприятията се управляват неефективно, работят на загуба и се поддържат с държавни дотации само и само да поддържат заетостта. Неслучайно през комунизма преживяваме цели три държавни фалита.

След падането на комунизма през 1989 г. се проведе приватизация (разпродажба на държавните предприятия на частни лица, т.е. въвеждане на частна собственост, каквато през комунизма липсваше). Тя обаче доведе до финален упадък на икономиката, защото новоизлюпените бизнесмени, които закупиха (често на безценица) държавните фирми, бяха същите тези комунисти, които и дотогава ги управляваха и в чиито ръце бяха всички финансови средства. Верни на комунистическия принцип „общата отговорност е ничия отговорност“, те унищожиха тези предприятия, като продадоха техниката им за скрап с цел печалба, а сградите оставиха да се разпадат като непогребани скелети по територията на цялата страна. Никой не им потърси сметка. Но остави у населението лъжливото усещане, че „през комунизма беше по-хубаво“. Мнозина и днес не осъзнават, че това, че сме най-бедната държава в ЕС, е пряко наследство от комунизма.

Опростачаване

И няма как да е иначе, след като комунистите избиват елита на нацията, движещ я към прогрес, и го заменят с утайката на обществото: веднага след 9-и септември на лидерски позиции те поставят най-необразованите комунисти, заклели се обаче в преданост към партията.

Именно те започват да задават дневния ред и налагат занижен стандарт във всички сфери на обществения живот. Това постепенно води до опростачаване на нацията. Моралът запада, всички продукти на прогреса и творчеството се съобразяват с и възпяват БКП, вместо да следват свободната воля. За да преуспее някой в професията и живота, трябва да е партиен член и да служи на партията.

Наследници на истинския елит биват потискани и претопявани, докато не се подчинят. Много от тях умират в лагери или в нищета. Докато наследниците на новия „елит“ просперират, и така до днес…

Тогава не е чудно, че обликът на съвременно българско общество е пряко последствие и отражение на дългите години системни усилия за елиминиране и подмяна на истинския елит. Именно на тези усилия днес дължим разпада в образователната система (с неграмотни и нечетящи деца, младежи и възрастни), възникването на чалгата (с преклонение пред мафиоти, бандити, низки страсти и трупане на пачки без учене и полагане на честен труд) и повсеместния разпад на държавата.

Именно на това опростачаване дължим и тоталната корупция по всички нива на обществото – безчувствеността към лъжата и беззаконието, безсрамното и дори нагло погазване на всички правила за лична изгода, разделението, нетърпимостта и желанието за елиминиране на всеки мислещ различно от нас, липсата на приемственост и разбирателство, незнанието на историята и загубата на самочувствие и национална гордост, неуважението към възрастните, родителите, авторитетите, институциите, държавата… списъкът може да продължи дълго.

Важното е обаче – след 32 години преход – вече да започнем да разпознаваме първопричините на всичките си проблеми, да се разграничим от тези корени и да направим това, което е правилно. Страните в бившия комунистически блок – Полша, Унгария, Чехия, Словакия, Румъния, разбраха тези принципи и съответно отбелязаха икономически и културен прогрес. Нямаме оправдание да затваряме очи и да продължаваме да живеем в заблуда, оплаквайки се от злочестата си съдба и възлагайки надеждата си в поредния илюзорен спасител – вместо да разберем, че именно в нас се намира ключът към напредъка на България.

Защото някои казват: „лоши сме, защото сме бедни“. Всъщност е точно обратното. Бедни сме, защото сме (станали) лоши. Защо е така? Защото добродетелта създава блага. Ако човек е праведен и добър, делата му ще облагодетелстват обществото и рано или късно ще се материализират в благосъстояние и богатство. Какво очаква обаче човек, който върши само злини и вреди на другите, мами, лъже и краде? Рано или късно ще трябва да върне дълга на тези, на които е напакостил. Защото рано или късно те ще го потърсят за отплата. Така работи вселенският закон и никой не може да избяга от него – въпреки че комунизмът се опита да ни убеди, че такъв закон няма и въпреки че се опита и почти докрай успя да унищожи у нас тези универсални човешки ценности.

Разрушаване на държавата и нацията

Но най-страшните наследство от 9-и септември е загубата на уважението към държавността, институциите, авторитета. Защо това е толкова опасно? Защото бавно, но сигурно води до разпад на нацията и държавата. Как става това?

През годините на комунистическо управление беше ежедневие, хората да разказват вицове за Тодор Живков и да се присмиват, макар и тайно, на комунистическия режим. Както гласи един от тези вицове, „Как сте, как сте, шегуваше се Тодор Живков; Добре сме, добре сме, шегуваше се народът“. Почти никой не живееше добре и всички го знаеха. Равенство нямаше, защото равенството е невъзможно по подразбиране и една от най-големите измами на комунизма като идеология. Добре живееха единствено продалите душите си на партията, в замяна на малки материални придобивки. Единствено те възхваляваха комунизма като „добра идеология“, бидейки равни сред равните. Дори в комунистически Китай има голям брой милиардери, т.е. хората не са равни по материални блага.

Така постепенно българите станаха цинични и изгубиха вяра в лидерите, в управниците. Защото знаеха, че те ги лъжат. В замяна, и те започнаха да лъжат държавата. Спряха да си плащат данъците, осигуровките, да си дупчат билет в автобуса. Дори се хвалеха, че са успели да надхитрят държавата. Познато ви е, нали? Така бяха възпитани няколко поколения. А днес берем плодовете…

Кулминацията на тези тенденции се разгърна с пълна сила преди две години, когато президентът Румен Радев излезе от Президентството и с вдигнат юмрук призова за „мутри вън“, визирайки тогавашното правителство на ГЕРБ. Така Радев на практика – вместо да играе подобаващата му роля на обединител на нацията – дискредитира държавното управление и раздели народа на почтени и непочтени.

Оттогава България влезе в спирала от политически и икономически кризи. Изредиха се 4 служебни правителства, институциите започнаха открита война помежду си пред очите на хората, в Народното събрание се разразиха ежедневни скандали при нулева работна ефективност, спряха се строежи и ремонти на магистрали, а сега ни чакат нови предсрочни избори с почти сигурната перспектива, че няма да са последни.

Накъде ни води всичко това? Към постепенно насаждане на убеждението, че държавата не работи, че парламентарната република не е добра форма за България, че ни е необходима твърда ръка, че решението е… еднолична власт на левичарски настроения ни президент, а може би и диктатура… А какво е диктатурата? Липса на права, на свобода, на законност, на приемане на инакомислещите… На мен това ми се струва като завръщане към комунизма, не мислите ли? А до какво ни доведе комунизмът? Не го ли описахме тъкмо по-горе?

Затова е изключително важно да гласуваме и как ще гласуваме на 2 октомври 2022 г. Тези избори ще са поредният тест дали сме си научили уроците като народ – дали ще отбележим напредък за страната или ще продължим по спиралата надолу към… комунизъм. Изборът и отговорността са изцяло наши. Последствията също.