24 май

Два века ни тъпка византийският жезъл,
но не сведохме покорна глава,
пет века ни сече османската сабя,
но не сломи нашата вяра една.

После ни рязаха, грабиха и делиха,
подарени на злия демон червен.
Но ние пак оцеляхме във мрака
с дух български и непобеден.

Ние сме горди с четмо и култура,
с майчин език, свиден и съхранен.
Солунските братя, Паисий и Вазов,
помним и славим на тоз велик ден.

Нашите букви са извор на знание,
от тях черпят други народи дори.
Днес българското хвалим и тачим,
върви народе възродени – върви и горд бъди!